|
Преди много години
спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е
ЛЕПЕНИЦА.
Проучват
я подробно и стигат до края, където се вижда малък отвор. Проникват през него и
остават омаяни от невижданата красота. Разкриват се няколко зали.
В
първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени
черупки. При осветяването пречупнат светлината в наи- различии цветове. Откриват
зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Спелеолозите намират
седем бисера- едни от най-
редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София. След като
разглеждат всичко, те зазиждат отвора, за да не се похаби неоценимото богатство.
Кратерите се срещат единствено в тази пещера в България.
Входът и е висок само един
метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа.
Долният е с дължина273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е
1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо
остават две. Третият етаж е сух. На около 500 м. навътре Лепеница е девствена.
Преди 1925 год.
Лепеница не е посещавана. Първи снимки и картиране прави минния инженер Павел
Петров. По- късно Лепеница е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев. Той
нише:
Пещерата почти няма
разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят
великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие.
Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от
образования, които се оглеждат във водата.” От пещерата са проучени и картирани
1356 м. В нея обитават 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи.
Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат
никъде другаде по света..
Ракитовци основават
пещерно дружество на 27 юли 1930 год. Членовете са от учителските среди.
дейността е насочена към
издирването на пещери в
района и пазенето им
от рушене,
както и популяризирането на Лепеница. С общи усилия се отваря сух вход на
пещерата, защото съществуващият е във вода. През 1 932 год. Археологическият
музей в София възлага на местното пещерно дружество охраната на всички старини в
района. Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9
год., но проектът остава неосъществен.
През 1 963 год. проф. Петър
Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и
електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата
и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това днес свободният и
организиран достъп до нея е забранен.
Лепеница е в ракитовско
землище. Намира се при надморска височина 1ООО-1ЗОО
м. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962
год. и защитена площ 52 декара. Тя е уникална за България, но не е
благоустроена. Малките езера, чудните пещерни ваяния развихрят човешката
фантазия, природата показва своята величавост.
|
