В нашата историческа литература се утвърдило мнението, че появата на часовните кули в османските провинций на Балканския полуостров е свързана с развитие на занаятите и търговията. Счита се, че от точното разпределение на трудовия ден “най-заинтересовани били занаятчийските организаций” и именно поради това те ” взели инициатива да изграждат часовникови кули, снабдени с часовников механизъм, чийто удари регламентирали работното време”.

     Що се отнася до епохата на национално възраждане на поробените балкански народи, широко разпространение на този елемент от селищния организъм има отчасти такъв социално-икономически подбудител. Не така обаче стой въпросът с появата на часовниковите кули в недрата на Османското средновековие.

     Типичен пример за часовникова кула от тази епоха е “Часовниковата кула в град Ракитово”. Явява се своеобразен архитектурен паметник, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами Ракитово. Кулата е от две части с каменна зидария,  с височина 18.60м., стените са с дебелина 80см.Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата е на осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960г. Самото изграждане финансират двама Ракитовци. Над вратата й е поставена каменна плоча с надпис на арабски език /сега изчезнала/. Разчетения текст гласи: “С добро желание да бъде ръководство на времето за населението, беше започнато построяването на един часовник с много ъгли. Строителят Малик Челеби построй часовника с надеждата да получи най-хубавото място в рая. През 1289г., с божието съгласие, часовниковата кула беше изградена. Изпълни се доброто намерение на дарителите Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син-Хафъз Хюсейн Ефенди”. Годината е по арабския календар. Според летоброенето, възприето в целия свят прейзчислена, годината на построяването е 1872г.

     Сега Часовниковата кула в Ракитово е исторически паметник на културата от национално значение.